Янчо Чолаков: Изолацията позволява всичко, което е било отлагано с четенето да бъде свършено сега

Разговаряме с Бургаския писател Янчо Чолаков за предимствата и недостатъците, в които един творец може извлече положителни или отрицателни страни от настоящата ситуация. Как тя се отразява на писането, на комуникацията с други автори и читатели? Как един артист може да погледне нещата от друга гл.т.?

Той е роден в Бургас през 1967 г. Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски. В периода 1993-2001 г. основава и ръководи издателството за фантастика “Офир”.

Дебютира като разказвач в сп. “Родна реч” през 1984 г.

Изявява се и като съставител на антологиите “Светове”, и като прозаик, лауреат от национални конкурси. Автор е на романа “Запали свещ на дявола” (2009), на сборниците с научно-фантастични разкази “Историята на Самотния редник” (1995), “Митове за овъгления мрак” (2006), “Упражнения по безсмъртно писане” (2009), “Целият свят в ръцете” (2014) и на една повест в жанра магически постреализъм “Прояснение” (2019).

„Социалната изолация затваря човек в едно пространство подобно на затворник, където той няма възможност да прави нещата, които до сега е правил и това малко или много му се отразява на психиката и на стандартното поведение. За твореца това дава и големи възможности да се обърне към себе си защото това означава, че при него има някакво натрупване, нещо което е узряло или сублимирало и той би могъл да седне и да напише художествено произведение. Не бих бил в състояние да използвам това време ако не усещам, че съм стигнал до тази точка на натрупване. Друг момент свързан с изолацията е, че позволява на човек много от нещата, които е отлагал свързани с четене и анализи е да свърши тази работа. Аз например използвах времето за редактиране на текстове“.

“ Работя в една много специфична област в Бургаската библиотека. Занимавам се с даренията на литература. Много от хората поради една или друга причина решават да се освободят от книгите, които притежават, някои защото са ги прочели, други- защото са унаследили нечие жилище, трети-разполагащи с електронни

четци. При нас пристигат много подобни книги, които ние един вид ги „осиновяваме“. Това е един последен шанс за спасяването на книгите“

В момента Янчо Чолаков журира текстове за два национални конкурса.

Facebook Коментари

Print Friendly, PDF & Email