Шапката била задължителен елемент в тоалета на бургазлийката

В началото на 20 век тихото малко селище Бургас променя своя облик. Тласък за развиването на града дават 40 топовни гърмежа и сирените на десетки кораби, с които на 18 май 1903 година е открито модерното пристанище. От цялата страна започват да прииждат предприемчиви хора, виждайки възможност да развият търговия и занаяти, да спечелят пари и да се замогнат. Появяват се ханове, хотели, бирарии, банки. По улиците се чува шарена реч: българска, гръцка, турска, арменска, еврейска. Улиците са павират, по тях тръгват файтони. Никнат нови магазини и кантори. Градът се отваря за света. Пристанището редовно се посещава от параходите на големите европейски и американски параходни дружества. Хората постепенно се замогват. Започва навлизането и на западната мода.

Строят се къщи, изпращат се млади хора да учат в европейски университети във Франция, Белгия, Германия, Австрия. След завръщането си те дават и новия културен облик на града. Получили солидни професии лекари, юристи, икономисти, инженери, архитекти. По Булеварда и в Морската градина се появяват красиви жени облечени модерно и с вкус. Златари, кожари, шивачи, шапкари, обущари работят за да бъде бургазлийката елегантна и привлекателна.

През 1938 година в града имало 11 шапкарски работилници, а за модното облекло на жените се грижели 56 модистки. Ще ви разкажа за нещо, което почти е изчезнало от модния гардероб на съвременната бургазлийка – шапката. Но  за тази шапката, която дава стил и колорит, завършеност и красота на зимния или летния тоалет. Всъщност шапката никога не е излизала от мода, но периодично преживява своето забвение и своя ренесанс. Ще ви разкажа и за мъжете, които са носели на главите си бомбета и са вдъхвали респект и уважение.Французите са били категорични, че жена без шапка е като Айфеловата кула без връх.

Каквото и да казваме, шапката е аксесоарът, който напълно завършва един тоалет. Именно тя е тази, която привлича като магнит погледите на хората и поражда възхищение, усмивка или малко завист. Всяка жена е искала да бъде единствена и неповторима.

Бургазлийката е била винаги в тон с модата. Разцветът на шапката в Бургас започва през 20-те години на миналия век. Появяват се шапкарски ателиета по централните улици на града. На ул. „Богориди” № 9 Господинка Дишлиева е приканвала своите клиентки да ползват нейните услуги. И като се тръгне нагоре по улицата към морето следвали ателиетата на № 30 на Елена Николова и на № 46 на Арета Пенева.

Магазини за изработване и продажба на шапки е имало на ул. „Фотинова“ № 37 с майсторка Нина Димитрова. На „Антим І” № 44 е работела Христина Бяндова. В шапкарницата на ул. „Булевардна” № 19 (дн. „Георги Шагунов”) Безар Ованесова е обслужвала своята разнородна клинтела. Но най-известна по онова време била дамската шапкарница на арменката Шаке Налджиян на ул. „Богориди” № 29. Там се шиели нови шапки, а старите се поправяли, префасонирали, боядисвали и освежавали. Бургазлийката е била кокетка и е суетна за да бъде неповторима, затова е изписвала модели по журнали от столиците диктували тогавашната мода – Париж и Виeна. За да се съхраняват по-лесно шапките, бургазлийките ги поставяли в кръгли кутии.

В миналото да се носи шапка е било почти задължително. Сезоните също определяли модела и вида на шапката. Летните са правени от лен, панама или плетени от слама. Те били леки, в светли тонове с големи периферии, за да пазят лицето от силното слънце.

Зимата дамите украсявали своите глави с шапки ушити от кастор, кадифе, велур, каракул, астраган. При по-ниски температури се носели красиви модели изработени от агнешки или лисичи кожи, от белки или вълк. Към тях се прибавяли и яки, наметки и маншони. Шапките били украсявани с изкуствени цветя, пера от редки птици, сребърни брошки, воалетки или мъниста. Всяка е била уникална. Работена ръчно, понякога с дни. Майсторките давали своята фантазия и експериментирали смело.

На баловете и вечеринките организирани от чуждите консулства в града и от военните, жените се надпреварвали да блеснат с новите си шапки. По маскарадите на Заговезни шапките са влизали в друга употреба – за забавление.

Бургазлиите също не отстъпвали по елегантност на своите жени. Чиновници, търговци, индустриалци слагали на главите си бомбета или меките шапки от филц борсалино, а летния сезон за прохлада – гарсонетки. Цилиндърът е шапка, която традиционно можела да се види върху главите на господата от висшата класа. Най-често се носела в комбинация с фрак.

Барети носели предимно хората на изкуството – художници и музиканти. Задължителни били и шапките за ученици. Девойките слагали барети с монограми на училището, в което учат, а младежите шапки с козирки. Девическото училище, Мъжката гимназия, Италианското училище са имали свои униформи.

Ваня Морска – една от най-красивите жени на Бургас

Учителките също са въвеждали стилна и изискана мода, с което са давали пример на възпитаничките си кое е модерно и красиво. Каскети са носели работниците на пристанището и рибарите. Различни видове шапки са слагали дамите при погребения на свои близки. Семпли, без натруфеност и показност, задължително с воалетка, която се е спускала пред очите.

Някои млади жени предпочитали в сватбения си ден главите им да бъдат обкичени също с шапки. Със смяната на строя до 1950 година и идването на конфекцията на дрехите, шапкарството постепенно залязва. Започва отричането на шапката като буржоазен елемент. На главите на жените се появяват шалове или забрадки, а мъжете тръгват с каскети и кепета.

Днес бомбетата и шапките се възприемат по-скоро като аксесоар, понякога дори като белег на ексцентричност. Но откакто холивудските звезди и английските принцеси демонстрираха своята екстранагантност, шапките отново се връщат на мода.

Свалям шапка на шапките!

© Соня Кехлибарева

Facebook Коментари

Print Friendly, PDF & Email