С Димитровден завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци.
Започва и спазаряването на работници за следващата година. Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. „миши празници“ на следващия ден.
В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна.
Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето „се отваря“ и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
На обредната трапеза днес е задължително да има ракия, вино, курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки.
„Свети Димитър зима носи, а свети Георги – лято“, гласи българската пословица, която отразява най-точно традиционното деление на годината на два сезона.
И още: „Дядо Димитър разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първият сняг“.
