На 19.11.2020 г. Бургас беше домакин на форум на Националната рибарска мрежа с представители на науката на тема „Синя икономика и сини иновации“ .
Срещата беше организирана в изпълнение на Концепцията за управление на Националната Рибарска Мрежа, целяща засилване на сътрудничеството между заинтересованите страни в областта на научните изследвания и иновациите и беше реализирано с подкрепата на Европейския фонд за морско дело и рибарство и Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.
На събитието беше представена дейността на българската научна общност, неправителствени организации, МИРГ, общини и други заинтересовани страни в областта на синята икономика и сините иновации; бяха споделени опит и добри практики за проекти и инициативи в областта на синята икономика и сините иновации, реализирани на национално и европейско ниво и бяха обсъдени възможности за бъдещи съвместни инициативи и засилване на сътрудничеството между заинтересованите страни. Форумът премина при висок интерес. Участниците имаха възможност да присъстват на мястото на провеждането или да се включат онлайн за участие в работната среща.
На 13.11.2020 г., се проведе първата от поредица дискусии относно Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.
Фокус на дискусията беше първият стълб от Плана – „Иновативна България“.
Участие в събитието взеха вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, министърът на икономиката Лъчезар Борисов, както и представители на бизнеса и академичната общност. Основната цел на Плана за възстановяване и устойчивост е да способства икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията. В преследването на тази цел са групирани набор от мерки и реформи, които да имат съществен принос към възстановяването на потенциала за растеж на икономиката и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия. Това ще позволи в дългосрочен план постигането на стратегическата цел за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските. Същевременно, Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка.
Над 2 млрд. лв. от Програмата за развитие на човешките ресурси 2021-2027 ще бъдат насочени към пазара на труда, като основната част от средствата ще се използват за инвестиции в знанията и уменията на работещите.
Мерките в следващите седем години ще целят стимулиране на ученето през целия живот, развитие на дигиталните умения, придобиването на квалификация и преквалификация и професионалната мобилност. От Министерството на труда и социалната политика подчертаха необходимостта от разработване на Национална програма за дигитални компетентности, за да може тези компетентности да бъдат съобразени с изискванията на отделната професия. Обсъжда се създаването на Единен сертификационен център, който да гарантира качеството на професионалните обучения, като целта е сертификатите да се признават от всяка организация и работодател. Обезпечаването на платформата за висококачествени обучения е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост, който ще бъде реализиран в следващите три години.
България ще бъде включена в нова програма за транснационално сътрудничество през следващия програмен период 2021 – 2027 г. Тя носи името ИНТЕРРЕГ Евро-Средиземноморска зона и ще финансира проекти за съвместно решаване на предизвикателствата с цел осигуряване на географската и геополитическата свързаност на басейните на Черно море и Средиземно море.
Участието в бъдещата програма ЕВРО МЕД ще предостави допълнителни възможности за установяване на нови международни партньорства с държави като Гърция, Кипър, Италия, Малта, Словения, Хърватска, Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора, както и с южните райони на Франция, Испания и Португалия.
До момента транснационални партньорства бяха финансирани основно в района на Югоизточна Европа. Конкретните приоритети и специфичните цели на програмата ще бъдат предмет на обсъждане и ще бъдат избрани от съвместна работна група за програмиране с участието на всички държави от региона.
Министерство на земеделието, храните и горите представи първите проекти на мерки за новата Обща селскостопанска политика по време на видеоконферентно заседание на Тематичната работна група за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 – 2027 г.
Проектите на мерки са насочени към биологичното производство, необлаготелстваните райони, стартовата помощ за млади земеделски стопани, подпомагането на малки стопанства, както и инвестиции в стопанствата, преработката на селскостопански продукти и неземеделските дейности.
Мерките насочени към биологичните производители ще целят да се покрият разликите в допълнителните разходи и пропуснатите приходи при биологичния начин на отглеждане на земеделската продукция, сравнени с конвенционалните методи на производство. Предложено е въвеждане на изискване, при което след изтичане на преходните периоди, ежегодно да се проверява наличието на издадени сертификати за биологична продукция.
По отношение подпомагането на млади и малки земеделски стопани със стопанства до 20 000 евро стандартен производствен обем. Безвъзмездното плащане ще е в размер на 100% грант, който да бъде достъпен от по-голям брой земеделски стопанства по по-лесен и достъпен начин на кандидатстване. Дискутирано бе стопанствата над този обем да имат възможност за инвестиционна подкрепа, която да послужи за тяхното модернизиране и разрастване. Министерството предлага земеделските производители да са били регистрирани най-малко 36 месеца преди кандидатстване, като фокусът е финансовата помощ да бъде насочена към съществуващи земеделски стопанства, които са натрупали опит и капацитет и ще имат възможност да се развиват, да бъдат устойчиви и да се модернизират.
По отношение на инвестициите за преработка на селскостопански продукти се предлага, кандидатите малки и средни предприятия (МСП) и земеделски стопани също да имат история на своята дейност.
Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони ще бъдат насочени към земеделски стопани и микро предприятията, които са основен източник на растежа и създаването на повече работни места. В обхвата на интервенцията физическите лица са допустими за подпомагане само за инвестиции в неземеделски дейности, които са насочени към развитие на занаяти. Дискутирана бе темата, за ключовата роля на финансовите инструменти при подпомагане на селското стопанство. Предложено бе на обсъждане финансовото подпомагане да бъде допълвано и възможност за комбиниране с кредити, които да бъдат отпускани от Държавен фонд „Земеделие“.
