Краеведът-изследовател Митко Иванов: Третиране на ценни сгради като част от ансамбли е решаващo за съдбата им

Митко Иванов е дипломиран и практикуващ художник, занимава се с иконопис и реставрация. Автор на редица изследвания, статии и книги свързани с историята на града и опазване на неговото културно-историческо наследство.

– Г-н Иванов, докладна записка проправя път на бъдеща наредба, която ще формулира изисквания за градското пространство сградите и архитектурните ансамбли на Бургас. Какво мислите за предложението?

– Бързам да кажа, че дяволът се крие в детайлите, а именно третирането на ценни сгради като ансамбли e от голямо значение за съдбата им. Бургазлии си спомнят порочните протести през отминалия февруари за съхраняване на сградата, на  книжарница „Хеликон“. И като сграда, и като храм на духа. Тогава пролича много ясно, много релефно огромен проблем. Бяха конституирани като паметници на културата отделни сгради от един цялостен ансамбъл. Не знам по какви причини е направено разкъсването му, умишлено или неумишлено, но в една бъдеща наредба не бива да се допускат такива пропуски.

Първи в страната: Наредба ще формулира облика на градските пространства в Бургас

-Какви други акценти откривате, разпознати ли са бъдещи проблеми?

Друго съществено, засегнато от вносителите на предложението, е какво ще се случва с новостроящи се сгради, в старата част на града. Разпознато е като проблем. И в момента законно би могло да се допусне построяването на една футуристична сграда, която в крайна сметка ще е нелепа, след като се намира в сърцето на стария град и кореспондира с околната архитектура. За първи път виждам докладна, която да обръща внимание на този аспект от градското пространство. Но обликът на града включва и сгради, които не са толкова стари и ценни. Отношението към тях също е много важно, защото как иначе да го постигнем този облик.

-Според кореняци през последните десетилетия е унищожена извънредно много „бургащина“. Не идва ли прекалено късно тази наредба, макар и законово обоснована?

-Винаги идва твърде късно. Такава е логиката на по-старите бургазлии като мен, имам предвид на години, за да избегна прословутия бургаски спор за по-стар, най-стар кореняк бургазлия. Подобна наредба е била навременна и през 1970г., защото тогава се е случило голямото събаряне. В следващите 5-6 години са сринати непрежалимите за местните „Бургаски хали“, „Старата община“, великолепното каре пред х-л „България“ и др. Списъкът е дълъг и завършва през 80-те години с бруталния пробив на ул. „Булаир“, който в транспортно отношение може би е бил важен за града, но с него изчезват множество красиви сгради, пазещи автентичния дух на града. Сърцето стария град е разрязано като с меч. В този смисъл винаги е късно, но добре, че е сега, а не по-късно.

Facebook Коментари

Print Friendly, PDF & Email