Психологът Елена Топкарова: Хората се страхуват да не бъдат стигматизирани с корона вирус, психиката е уязвима по време на социална изолация

Как реагира психиката ни по време на социална изолация? Кой е индикаторът, че се спускаме по линията на внушението? Събеседник в предаването „#Здраве”, на Общинско радио „Гласът на Бургас“, e Елена Топкарова – психолог

Уязвима ли е психиката ни по време на социалната изолация, в която се намираме?

Няма как социалната изолация да не окаже някакви промени по начина, по който възприемаме света, близките хората, с които общуваме. Ние сме социални същества и функционираме основно чрез комуникацията. В процеса й има много важни метафактори, сред които мимика, жестове, пози, къде точно се намираме в пространството, които в процес на социална изолация, в каквато сме, липсват. Това оказва огромно влияние, непълноценни сме.

От друга гледна точка, в настоящия момент, развиваме чувството, че сме овластени от външна сила. Ставаме още по-чувствителни към екзистенциални теми като свобода, самота, правото на избор, което преживяваме, че ни е отнето. Това създава допълнителни негативни емоции.

Кое е лицето на тази екзистенциална криза? Коя възрастова група й е подвластна?

Има мнение сред  колеги, които мислят, че при по-възрастното население би се отразила. В създалата се ситуация им се отнемат вече основни жизненоважни фактори, сред които разходка край морето, среща на пейката, за да обменят информация или да прочетат вестник. Това е нож с две остриета. Трябва да си зададем въпроса предпазваме ли нашите по-възрастни съграждани или напротив? Има много фактори дали даден индивид ще премине през кризата възможно най-щадящо, или ще бъде опустошен на самия финал и зависи от вътрешния или външния локус на контрол. Това е начинът, по който един човек си обяснява добрите и лошите неща, които му се случват в живота. Хората с вътрешен локус на контрол имат усещането, че владеят собствения си живот. Те са по-малко внушаеми, отговорно и рационално възприемат информацията. Докато онези с външен локус на контрол си мислят, че външните обстоятелства оказват основна роля в техния живот. Те са подчиняеми, внушаеми, търсят по-настойчиво външна подкрепа. Това е само един от факторите, по които може да се твърди дали един човек ще мине индивидуално по-леко, или по-тежко през критичната ситуация, в която битуваме към момента.

Кое трябва да ни подскаже, че сме в криза? Има ли характерна симптоматика?

Трябва да се наблюдава съня и дали има някакви нарушения в него, дали тялото реагира по особен начин. Отделям симптомите, които следим в момента – болка в гърлото, повишена температура. Става въпрос за сърцебиене, рязко изпотяване, липса на концентрация, появата на натрапливи мисли, т.е. човек в един момент се усеща, че не мисли за нищо друго, а само за евентуална зараза, за фатален край. Натрапливите мисли са поредица от еднотипен мисловен поток. Интересно е, че самата кризисна ситуация е обща, но в нея избиват индивидуални страхове. Човекът, който е бил чувствителен към здравето си преди началото на изолацията, сега ще бъде особено чувствителен към него. Някой, който е бил прекомерно загрижен за близките си, сега ще развие страх да не ги загуби. На друг тип хора им се отключва имиджов страх. Напоследък комуникирам с такива, които не се притесняват, че ще се разболеят от корона вирус, те вярват, че ще се справят със заразата. Притесняват се да не бъдат стигматизирани като заразени.

Като страничен ефект на изолацията, възможно ли е да бъде развито обсесивно разстройство, след което да започнем да се страхуваме от замърсяване и болести?

Възможное да се развие и обсесивно-компулсивно разстройство и здравна тревожност, могат да се появат и депресивни епизоди, но това не е правило. Такива разстройства се появяват и при лична криза – развод, напускане на работа. Трябва да подходим много индивидуално и абсолютно отговорно заявявам, че човешката психика е много по-силна отколкото ние предполагаме. Тя може да се справи с различни предизвикателства.

Какъв е вашия съвет към тези хора?

Съветвам ги да обърнат внимание на дишането, простичка и често забравяна практика, която нормализира тревожността. Става въпрос за дълбокото коремно дишане, което дава възможност да се нормализират нивата на хормоните на стреса в организма, постига се баланс в тялото. Трябва да бъдем изключително отговорни към информацията, която приемаме, да се дистанцираме от постоянно и безразборно търсене на новини свързани с темата за ковид вируса. Когато почувствате натрапливи мисли, опитайте се да префокусирате вниманието си. Проверката на нивото на внушаемост изискава самонаблюдение. Наблюдавайте как се чувствате, как реагира тялото ви, след като сте чули дадена информация. Другият вариант е, когато усетите дискомфорт, отново да насочите внимание към това, което е станало преди малко. Добър индикатор, за да видите, че сте се спуснали по линията на внушението.

Има ли хора с такива оплаквания, които се обръщат към вас за помощ?

Има. С тях се учим да измерваме нивото на опасност. Търсим кое е най-опасното, кое е най-страшното, което може да им се случи в този момент, в който са тревожни. Много често те виждат, че са под скалата, но умът е изключително лукав. Има един механичен принцип, който ни е заложен еволюционно, подлъгва ни, мислим си, че опасността е много по-голяма от способността ни да се справим.

Г-жо Топкарова, къде може да бъдете открита за консултация?

В „Психолози Кабинет 7” се прави безплатно консултиране по темата за корона вируса. Всеки, който има някаква необходимост от такава помощ може да се обърне към нас. Аз и колежката ми Ваня Чечева ще направим всичко възможно да нормализираме едно подобно състояние, но и да научим хората сами да го правят.

Като апел! Да не забравяме децата и да се грижим за тяхната психика, тъй като тя е изключително крехка. Трябва отговорно да подхождаме  към начина, по който им предоставяме информация за всичко, което се случва в момента около тях. В по-добри времена се надявам да бъде въведен предмет по-емоционална интелигентност, за да се научат да познават и управляват емоциите си.

Facebook Коментари

Print Friendly, PDF & Email