Бургазлии са забелязали, че когато се разхождат в Морската градина, малко преди Казиното вдясно се намира паметникът на поета и революционера Адам Мицкевич. Монументът представлява голям блок, върху който е поставен бронзов барелеф с лика на Мицкевич, а под него в камъка е изсечен следния надпис: „Адам Мицкевич (1798 – 1855) Велик полски поет и революционер, борец за свобода и славянско братство. Живял в Бургас през 1855 (година)“.“Адам Мицкевич е бил в Бургас около две седмици. За паметника не са запазени много сведения. Той не блести с кой знае какви художествени качества, но все пак е важен знак“- сподели за Общинско радио „Гласът на Бургас“ Митко Иванов, художник и съавтор в „История на Бургас“.
Мицкевич е роден в село Завосе, близо до град Навагрудак (тогава част от Руската империя, днешен Беларус), в шляхтишкото семейство на Миколай Мицкевич и Барбара, с моминско име Майевска.[3] Районът е бил в периферията на Литва и е бил част от Великото литовско княжество до третото разделяне на Полско-литовската държава (1795). Средната класа, включително семейството на Мицкевич, е била или полска, или полонизирана.
Следва в университета във Вилнюс, след което преподава в училището в гр. Ковно. Във връзка с участието си в дружеството на филоматите е арестуван и изпратен в Русия. Следващите години (1824 – 1829) прекарва в Одеса, Москва и Петербург, където установява контакти с младата руска интелигенция. През 1829 г. заминава за Западна Европа – Германия, Италия, Швейцария. Прави неуспешен опит да се включи в Ноемврийското въстание през 1830 г. От 1832 г. живее като емигрант в Париж.
Във френската столица Мицкевич се включва в обществения живот на полската емиграция. През 1833 г. е редактор и публицист на „Полски преглед“. През 1840 г. поема новосъздадената катедра по славянски литератури в Колеж дьо Франс. През 1841 г. става част от кръга около Анджей Товянски, секта, проповядваща обновяване на духовния живот. Радикалните религиозни, политически и социални възгледи на писателя стават причина за прекратяване на неговата преподавателска кариера.
През декември 1848 г. му е предложен пост в Ягелонския унивеситет в Краков, тогава под австрийска власт, но предложението скоро е оттеглено под натиск от австрийските власти. През зимата на 1848 – 49 полският композитор Фредерик Шопен, в последните дни от своя живот, посещава сънародника си и успокоява нервите на поета със своята музика.
През 1848 г. Мицкевич пребивава в Рим, където създава Полски легион. Заедно с група френски емигранти издава радикалното списание „Трибуна на народите“, закрито след намеса на руското посолство. След включването на Франция в Кримската война прави опит да основе Полски легиони за борба срещу Русия. С тази цел заминава за Истанбул през септември 1855 г., където неочаквано умира. При изпращането на тленните му останки във Франция присъства и българска делегация.
