Дюшеш за бургаското здравеопазване! Д-р Лорис Мануелян предлага стратегия за профилактика в детска възраст

Д-р Лорис Мануелян е добре познат на бургазлии, заемал и заемащ висока управленска длъжност в Община Бургас, харизматичен, мъдър, далновиден. С дългогодишната си професионална работа дефинира израза „бургаско здравеопазване”. С други думи вдигна левъла високо, високо, високо…  Към настоящия момент е общински лекар в структурата на администрацията.

-По време на кризата с китайската зараза бяхте член на Общинския щаб за борба с коронавируса. Кой беше най-критичният момент от работата му?

Това беше причината да се върна, след като се пенсионирах, защото мислех, че мога да бъда полезен на града си със своите познания и опит. Мога да кажа, че Бургас се справи много добре в пандемията. Трябва да мине повече време, за да осъзнае човек истински нещата, защото бяхме подвластни на силна емоция. Изпитвахме огромен страх от това, че се срещахме с нещо абсолютно непознато, че по всяко време можеше да ни изненада и в чисто епидемиологичен план, и в чисто медицински. Емоционалните моменти бяха свързани с липсата на опит от страна на медицинските кадри и организацията, която трябваше да се направи, за да посрещнем вируса адекватно, за да не губим човешки животи и най-вече да ограничим разпространението му. Имаше трудности по осигуряването на тестовете за диагностика, на личните предпазни средства. Тежък момент беше ограничаването на местната икономика. Хората масово останаха вкъщи, затваряха се търговски обекти, беше страшно. Не искам да си спомням.

-Как гледате на мащабното изследване в региона за коронавирус. Подготвяната статистическа извадка, ще даде ли шанс на туристическия бранш?

Точно в това е смисъла на изследването. Сега, когато паднаха голяма част от мерките, когато всички имаме желание икономиката да се възроди и особено туризма, изследването е необходимо, за да може да докаже, че Бургас е сравнително чист от коронавирус град, един безопасен остров за туризъм. В региона няма клъстърно разпространение на вируса. Трябва да се оповести сред туроператорите. Това е начините да се подкрепи туристическия бранш. 

-Дванайсет години бяхте зам.-кмет по „Здравеопазване, социални дейности и спорт“ или цели три мандата, което ще рече от самото начало на управлението на г-н Димитър Николов (2007г.). Какво наследихте от предшественика си?

Заварих хаотична ситуация. Бургазлии трябваше да ходят в съседния окръг за най-елементарни медицински услуги. Причината е в тогавашното ръководство на МБАЛ. Спомням, че напуснах в онзи момент и не само аз, а общо 45 топ лекари. Те бяха шефове на отделения, старши ординатори, хора със стаж и добра професионална  подготовка. Принуди ни да напуснем некадърното управление на тогавашното ръководство. Тогава бях създадал Отделение по хемодиализа и нефрология, което разполагаше със стационар и кабинет за бъбречно болни, имаше остра и хронична диализа. Разполагахме с интензивен сектор, в който хоспитализирахме тежките интоксикации. Цялата тежка токсикология беше концентрирана в това отделение. Имахме и хирургично звено, което се занимаваше с диализна хирургия. Болният влизаше и затваряше изцяло кръга до излизането си от отделението, практикувахме единна доктрина. Изградената болнична структура беше еталон за цяла България. Много градове, включително и институтски, идваха при нас, за да видят как сме организирали работата в него. Дойде един известен бургаски лекар, който стана управител на болницата и го разтури. И точно тогава Димитър Николов ми предложи да поема здравеопазването. Наех се, защото го познавах от години. Изключително талантлив общественик, далновиден политик, доказан мениджър, което и до сега дава резултат.

-Кои са проектите, в които оставихте най-голяма част от себе си?

Във всички съм влагал много душа и труд. Проектите трудно се сбъдват без организация и колектив. Моите специалисти бяха перфектни, работеха денонощно. Извоювахме много проекти. Изградихме своя визия за развитието на здравеопазването в Бургас. Още в началото бяхме сигурни, че липсата на университет или институт по медицина, винаги ще ни поставя в по-неблагоприятно положение сред остналатите областни центрове. За да се създават кадри са необходими медицински факултет и академична среда. Рано започнахме да мислим и говорим за това, но междувременно градът ни имаше нужда от много нови лечебни заведения, които да покрият медицински дейности, които отсъстваха в онзи момент. Едно от първите неща беше отремонтирането на общинските лечебни заведения, оборудването им с медицинска техника. Изградихме политика, която обхващаше не само общинските болници, но и всички такива в Бургас, които развиваха дейности дефицитни за града ни. Така успяхме да развием съдовата хирургия и инвазивната кардиология, които ни липсваха. Първите инвазивни отделения се появиха в Кардио център „Понтика“, а след това в УМБАЛ „Дева Мария“ и в МБАЛ „Бургасмед”. В началото имаше протести срещу строежа на МБАЛ „Бургасмед”, но днес всички са убедени, че е невъзможно 85-хиляден ж.к. „Меден рудник” да съществува без нея. Към днешна дата съм доволен, че в Бургас има невероятна очна клиника, инвазивна и кардио хирургия, строи се нов хирургичен корпус, който до една година ще бъде оборудван и ще започне да функционира като институтски център. Доволен съм, че онкологията в града е доведена до състояние, за което и националната може да ни завижда.

-Предадохте подопечния си ресор през ноември 2019г. на Йорданка Ананиева, малко след това поехте длъжността общински лекар. С какви дейности се занимавате в настоящия момент?

Ролята  на общинския лекар е много различна от тази на зам.-кмета. Той е човек, който се занимава основно с административни дейности, докато общинският лекар е експертна длъжност. Контролирам работата на сестрите в детските лечебни заведения и яслите. Мотивацията да се върна под тази длъжност е, че искам да предложа Общинска стратегия за развитие на детското здравеопазване. Такава няма в нито една община в България. Има Национална здравна стратегия, в която малка част е отделена на детското здравеопазване. Длъжници сме на децата в частта, която касае профилактичната медицина, а в детска възраст тя е изключително важна. Ако не действа, то някои състояния прерастват в болестни и водят до тежка инвалидизация. Представете си едно нетретирано гръбначно изкривяване в ранна детска възраст. С напредването на възрастта би довело до много болка и страдание. Същото важи и за оралното здраве при най-малките. При хора, които имат развалени зъби от млада възраст, води до разпад на организма. Другото, което ми се иска да влезе в стратегията е развитието на детската лечебна медицина. Трябва да се направи анализ на детските лечебни заведения в града, като диагностика и кадри, за да може Община Бургас да работи и в тази посока. Ще бъде дълга и сериозна работа, с участието на различни институции и професионални организации.

-Г-н Мануелян, живели сте по времето на народното здравеопазване (системата „Семашко”), когато безплатното лечение беше една от гордостите на развиващия се социализъм. Защо съпоставката „тогава” и „днес” е все още актуална, но в полза на „тогава“?

Навремето живеехме в затворена система. Хората не знаеха в съседните страни какъв тип здравеопазване има. Тогава комунистическата партия им беше затворила очите, така че да не могат да видят кое е добро. Същевременно на базата на тоталитарни решения в болниците бяха въведени правила, които се възприемаха като справедливи от народа. Когато в западните държави лекуваха с палитра от двайсет различни антибиотици, то ние в България го правехме с пеницилин, гентамицин и тук-там с някой друг медикамент. От противовъзпалителните средства имаше основно аспирин. Апаратурата за диагностика беше концентрирана в Медицинска академия в София. Апаратурата, която използваха в западните болници липсваше в окръжните ни болници, но хората мислеха, че е удачно и справедливо. Абсолютна заблуда, защото в това време правителственият ешалон се лекуваше в Правителствена болница, която бе специално оборудвана и със специално обучени лекари, но в периферията беше трагедия. Аз не се връщам назад с носталгия.  

-Преди няколко дни имахте рожден ден. Празнувахте ли?

На 15 юни имах рожден ден. Отбелязах го в тесен семеен кръг. Беше скромно, но приятно. Човек трябва да отбелязва хубавите моменти в живота си.

-На колко години станахте?

Табла играете ли, дюшеш знаете ли какво е? Отбелязах две шестици. Станах пълен отличник.

-Създавате текстове, свирите на китара. Остава ли ви време за това?

Докато бях зам.-кмет времето ми беше ограничено, но сега разполагам с повече. Всичко друго може да се измерва, но времето тече субективно. Има моменти, в които мислиш, че препуска и такива, в които си мислиш, че е спряло. С напредването на възрастта се убеждавам, че то се върти в една спирала, която непрекъснато се ускорява. Малко е страшно, защото осъзнаваш, че времето ти изтича. Човешкият живот е ограничен.  

-Ето я и изненадата за аудиторията на радио „Гласът на Бургас“. Д-р Лорис Мануелян е тук със своята китара. Ще ни подарите ли кратък музикален откъс ?

„Виж, зимата мина“

-Откога сте запален по това изкуство?

С поезията съм свързан от много ранна детска възраст и това го дължа на баща си. Когато бях дете с него си говорихме в рими, обичахме да го правим. В последствие тази невинна детска игра се превърна в нещо по-сериозно. Единайсетгодишен попаднах в поетичния кръжок на Недялко Йорданов, десет момичета и аз. Пазя хубави спомени. Недялко разкри поезията пред мен като субективно усещане. Наши неща се появиха в списание „Родна реч”, а после в студентски вестници, някои кръжочници издавахме и стихосбирки. Това продължава и до днес. Скоро ще излезе новата ми книга „Първо беше ден, а после вечер“. Включил съм избрани стихове и песни.  

-Първата китара?

Първата китара получих в ученическите си години в Английската гимназия. В края на 60-те години, когато беше онази невероятна музикална революция нямаше как да не прихвана и аз. Учителите в гимназията, които бяха от Англия, свиреха на китара и така се запалих. Точно тогава получих първата си „Кремона”, превъзходна китара. Англичаните искрено й се възхищаваха. Сменил съм много китари, двамата ми синове също свирят прекрасно на инструмента, а заедно имаме десет китари.

-Каква е историята на тази, с която ни посвирихте днес?

Тази е особено ценна за мен, скъп спомен ми е. Получих я като подарък от Димитър Николов при напускането ми на Община Бургас. Страхотна китара! Има сантиментална стойност за мен, защото работихме дванайсет години заедно. Невероятни години!   

Д-р Лорис Мануелян с китарата подарена от кмета на Бургас Димитър Николов

– В ранните години на демокрацията се идентифицирахте с идеите на СДС. Възможно ли е да ви видим в някой нов политически проект? Канен ли сте?

Не! Още малко ще се занимавам с обществена дейност и се отдавам изцяло на професията си. И сега работя в Диализния център в Несебър. Преди 15 години го създадох със съмишленик. Основен консултант съм, всяка седмица ходя на визитация, преглеждам болните. Докато имам сили, тази дейност ще я продължа.

В звуковите файлове можете да чуете пълното интервюто с д-р Лорис Мануелян:


Facebook Коментари

Print Friendly, PDF & Email