Дезинформация за коронавируса COVID-19 е едно от нещата, което пречи на овладяването на епидемията. В блогове и в социалните мрежи можете да откриете всякакви твърдения – от това, че източникът на вируса е супа от прилепи, до спекулации, че страните в ЕС се борят една с друга за намалели доставки на медицинско оборудване. Европейският Парламент ни съветва как да я разпознаем и да й противодействаме!
Дезинформация за коронавируса COVID-19 – Кризата с коронавируса доведе до разпространението на много невярна информация
Световната здравна организация (СЗО) заявява, че подобни слухове „се разпространяват по-бързо от вируса” и ги определя като “информационна епидемия от планетарен мащаб”. Основни онлайн платформи предприемат мерки за ограничаването им.
Как можете да разпознаете дезинформацията и да помогнете за спирането на нейното разпространение? Какво прави ЕС по темата? Открийте отговорите в следващото видео:
Какво прави Европейския съюз срещу дискриминацията?
„Днес из цяла Европа вилнее нов вирус. Фалшивите новини и дезинформацията за коронавируса. Интернет е залят с конспиративни теории и неверни твърдения за Covid19 като: „ЕС не прави нищо за хората, страдащи от коронавирус“. Това не е вярно. Европейският съюз няма мандат по отношение на здравеопазването, но намира конкретни начини, за да предостави помощ. ЕС представи пакети за финансова помощ за научни изследвания и за намаляване на социалните и икономическите последици в резултат на коронавируса. Освен че заплашва нашето здраве, разпространявайки недоказани лечения, дезинформацията подронва доверието в нашата демокрация. ЕС отговаря на удара.
ЕС оказа натиск върху технологичните гиганти като Facebook, Twitter, Google и Microsoft да прекратят разпространението на фалшиви новини за Covid19.
Корпорациите се ангажираха да се борят срещу неверните твърдения за пандемията и да приоритизират надеждната информация. Членовете на Парламента изказаха своите притеснения за опасността от нарастващия брой фалшиви новини. Работната група на ЕС за борба с дезинформацията е събрала стотици неверни твърдения, свързани с коронавируса.
Също като коронавируса, отговорност на всеки е да спре разпространението на фалшивите новини.
Проверявайте информацията в източници като EUvsDisinfo, Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и Световната здравна организация, както и други официални, надеждни източници, преди да я споделяте.”
Освен това експерти и политици от ЕС и държавите членки редовно провеждат видео конференции, за да обсъждат опитите за дезинформация и да споделят начини за противодействие и запознаване на хората с рисковете. Оказва се натиск и върху онлайн платформите за вземане на мерки срещу измамите в интернет.
Какво прави Европейския съюз срещу дискриминацията?
Европейският съюз се стреми да предоставя обективна и надеждна информация. Затова е създадена обща страница за европейските мерки срещу кризата, която скоро ще съдържа и специална информация за развенчаване на често срещани митове, свързани с епидемията.
Експерти и политици от ЕС и държавите членки редовно провеждат видео конференции, за да обсъждат опитите за дезинформация и да споделят начини за противодействие и запознаване на хората с рисковете. Оказва се натиск и върху онлайн платформите за вземане на мерки срещу измамите в интернет.
Защо хората нарочно публикуват погрешна информация?
Някои хора го правят, за да извлекат изгода – например, за да продават продукти със съмнителна стойност, или да привличат посетители на страницата си, което би увеличило приходите им от реклами.
Според доклад на специалния екип на ЕС срещу дезинформацията източникът на някои неверни твърдения са отделни политически сили, включително крайната („алтернативната“) десница в САЩ, Китай и Русия. В тези случаи целите са политически – да се подкопае Европейският съюз и да се провокират политически промени.
В много случаи обаче хората, които разпространяват дезинформация, просто вярват в съответните твърдения и нямат намерения да причиняват вреди.
Открийте истината за много от популярните митове за коронавируса в този блог.
Толкова ли е опасна дезинформацията за коронавируса COVID-19?
В момент, в който много хора са притеснени и се сблъскват с тревожни събития, е по-трудно човек да остане спокоен и да възприема критично получаваната информация.
В миналото разпространението на слухове относно ваксини е карало някои родители да се откажат от ваксинацията на децата си срещу опасни болести като шарката, което по-късно е провокирало епидемии.
Дори и ако хората не повярват на митовете, тяхното разпространение може да подкопае доверието в обективно установени истини и в експертното знание. В крайна сметка това може да доведе до ситуация, в която спонтанно публикуван туит на лаик има същата тежест като задълбочен анализ на професионалист.
Какво мога да направя срещу разпространението на дезинформация за коронавируса COVID-19?
Дезинформацията разчита, че хората ще ѝ повярват и ще я споделят с други. Лесно е човек да се заблуди. Затова бъдете особено внимателни, когато споделяте новини, предизвикващи силна реакция, или такива, които изглеждат твърде хубави или твърде лоши, за да са верни. Една лесна първа стъпка е да проверите в интернет дали има повече от един надежден източник, който публикува същото нещо.
Ако не сте сигурни, има много наръчници, които обясняват как можете да проверите фактите.
Какво мога да направя, ако забележа някой да споделя дезинформация?
Можете да сигнализирате на съответната социална мрежа, където се сблъсквате с невярното твърдение. Много от дигиталните компании са поели ангажименти да се борят със спекулации, свързани с коронавируса.
Можете да говорите с човека, който разпространява твърдението – вероятно той не го прави нарочно. Според изследователите най-добрият начин да промените мнението на хора, които вярват в конспиративни теории, е да се опитате да ги разберете, да ги подканите да мислят критично и да не им се присмивате.
Как да разпознаем фалшивите новини
„Фалшивите новини“ и дезинформацията – информация, умишлено манипулирана с цел заблуждаване на хората – се превръщат във все по-забележимо световно явление. Социалните медии със своите инструменти за персонализиране улесняват разпространяването на недостоверна информация. Те често използват емоции, за да привлекат вниманието и да генерират кликове по икономически или идеологически съображения.
Макар и млади, хората, които се ориентират добре в цифровите технологии, трудно успяват да идентифицират манипулираните новини. Забележително е, че шест от десет споделени в социалните медии новини дори не са прочетени от споделилия ги потребител. Около 85% от европейците виждат „фалшивите новини“ като проблем в собствената си страна, а 83% – като проблем за демокрацията като цяло. Този компас ще Ви помогне да се ориентирате в океана от информация и да намерите пътя си през вълни от лъжи и дезинформация.
Митовете, както и прекалено многото факти в онлайн пространството, принудиха Световната здравна организация да говори за „инфодемия“.
Вижте този документ от Европейския парламент, който Ви помага да установите дали сте попаднали на фалшива новина!
Следете на сайта на Общинско радио „Гласът на Бургас” официалната информация за коронавируса. Абонирайте се за нашия бюлетин! Вижте горещите телефони, на които можете да получите денонощна помощ. Бъдете информирани!
