С кратко видео и любопитна статия един сляп човек от другата страна на океана отправя послание към всички бургазлии – тези, които виждат, и тези, които възприемат света чрез другите си сетива.
Г-жа Елизабет Самънс посети Бургас през 2018 г. като част от програмата за професионален обмен между Община Бургас и Щатската агенция за заетост на хора с увреждания в Охайо.
Тя имаше щастието да бъде в Бургас на 24 май и това я вдъхнови да сподели и други любопитни страни от живота си.
В една любопитна статия Елизабет разказва за създаването на една книга чрез помощните средства за незрящи.
За съжаление тази година тя не успя да посети града ни, но се надяваме, че това ще се случи догодина. За нея огромен интерес представлява новият ни център за съвременно изкуство и библиотека в морския град.
Ето статията на Елизабет Самънс, в която споменава Бургас:
„Нека ви разкажа една история за древната и великолепна библиотека на Александрия, която е просъществувала за около 500 години в античността. Тя е разполагала с между 50000 и 500000 папируса, разбира се, всички написани на ръка. В библиотеката са искали толкова силно да имат нови ръкописи, че са събирали папирусите на всички кораби, посещаващи града, за да създават нови копия.
Служител в библиотеката измислил азбучната подредба. Между другото, с удоволствие си спомням за Деня на българската писменост, който посетих през 2018 в Бургас.
След това, използвайки този модел, четивата се разделят на поезия и проза, а прозата на география, математика и много други теми.
Сега си представете, че сте в Александрия, обичате библиотеки и се озовавате вътре. Но не можете да четете древногръцки, не разбирате подредбата, не можете да откриете нищо. Как ще постъпите?
За щастие около 100 служители са работели там заедно с философите, поетите и другите учени хора. Така че, ако приемем, че можете да общувате на общ език, можете да помолите за помощ. Но без тях, библиотеката ще е „затворена“ за вас.
Моят баща беше библиотекар. Спомням си как се разхождах в университетската библиотека, усещайки уханията на старите и новите книги и се чувствах толкова самотна, въпреки че той и неговите колеги винаги бяха много любезни.
Допреди около 20 години положението с библиотеките за слепите хора бе много сходно с това в Александрия. Ние не можехме да четем, а много от нас не можеха да пишат, въпреки че децата учеха брайл много повече от днес.
Когато брайловите книги се появяват за пръв път, те е трябвало да бъдат печатани на ръка, също като тази малка статия. Техният брой е бил силно ограничен, а достъпът до тях бавен и труден. Било е почти невъзможно да си закупиш такова издание – хората са се радвали, ако могат да заемат една. Разбира се, по- късно се появяват грамофонните плочи и касетите, но дори и днес едва 5% от книгите на света са налични като аудиозапис или друг подобен формат. А в моето детство броят беше още по-нисък.
За едно по- задълбочено търсене се налагаше да разчитаме на зрящи, които да ни помагат да открием раздела, книгата и съдържанието, което ни бе необходимо.
Поради тази причина винаги си избирах да бъда изпитвана устно или писмено, вместо да пиша дълги реферати. Въпреки че за докладите си винаги получавах високи оценки, моите преподаватели нямаха никаква представа колко много време и търпение ми отнемаше да открия точната информация.
И въпреки че се реализирах като журналист, можех да „чета“ вестник без чужда помощ едва 10 години след като се дипломирах. Дори и технологията все още не е напълно съвършена, през последните 25 години станахме свидетели на невероятни промени по отношение на четенето, писането и издаването на книги.
Когато се преместих в Русия през 1994, разполагах с компютър, снабден с говореща програма и се научих да използвам операционна система и ел. поща за пръв път. В края на 90- те години се завърнах в САЩ и се научих да използвам интернет. Тогава осъзнах колко е ценно да можеш да правиш проучвания както в професионалния, така и в личния си живот. Почувствах се, като че аз съм библиотекаря в моята собствена библиотека. Освен всичко друго, бях силно мотивирана да се омъжа отново след развода си- и успях, открих прекрасен човек през интернет.
В последвалата ми държавна работа се налагаше да използвам електронни бази данни, например тези за пенсионната ни система. Дотогава бях използвала единствено звуково възпроизвеждане на набрани символи. Но за задълбочените данни във федералните системи започнах да си служа с брайлов дисплей, който ми подаваше точните букви и дългите редове от цифри, нужни за задачите ми. Бе изключително важно да бъда напълно точна.
През 2010 реших да напиша първата си книга. В началото се чувствах много странно да пиша роман на компютър и да слушам изкуствения глас на робот, четящ мислите на креативния ми ум – свикнах с това бързо. И отново този тип писане ми даде свободата да оформям и редактирам, както предпочитам, и да споделям с другите четящи много лесно. През 2016 започнах работа върху втората си творба. Тя изискваше много задълбочено проучване – сигурно няма да се изненадате, че действието се развива в античността, но не точно в Александрия. За целта използвах няколко различни помощни средства. Някои от материалите, най- вече свързани с класически творби, не бяха благонадеждни. В щатската библиотека за слепи има голям набор от заглавия, посветени на епохата на ранното християнство, Римската империя и Древна Гърция. Така че чрез онлайн търсене по ключови думи и теми, намерих и изтеглих електронни издания на много учебници. Прочетох ги с помощта на компютъра си. Когато някоя книга не беше налична, използвах различни интернет търсачки за набор на допълнителна информация. Беше вълнуващо да извърша цялото търсене сам- самичка. Журналистът в мен изискваше да открия всичко възможно. От друга страна трябваше и да обърна внимание на творческата ми същност. Изключвах компютъра, излизах на разходка, отивах да поплувам, разговарях с приятели. Бих казала, че да държа технологията и проучването на страна от творческото ми аз, бе основополагащо за развитието на древността в книгата ми. За да позволя на персонажите да живеят там и да говорят от свое име, те искат да бъдат независими, също като мен.
При издаването на книгата спечелих два малки гранта за култура от независими източници, а чрез Съвета за изкуство на слепи наех сертифициран издател, за да оформи романа визуално и корицата. Книгата се продава онлайн. Всъщност това можех да го направя сама, но щеше да изисква твърде много време и усилия – не си заслужаваше.
За да представям книгата си, използвам онлайн видеоплатформи – научих много повече за тях по време на пандемията.
Само си помислете какъв дълъг път извървяхме и какво вълнуващо бъдеще ни очаква!
Надявам се, че догодина ще успея да посетя Бургас и да се срещнем, скъпи приятели. Бъдете здрави и доскоро!“