Списание "Българска Наука" през погледа на Петър Теодосиев

altПетър Теодосиев е главен редактор на списание „Българска  Наука“ и Председател на Сдружение „Форум Наука“. Списание “Българска Наука” се развива от края на 2005 г. То е замислено и се издава с разнообразно научно-популярно съдържание, както и актуални научни изложения и статии. Интересът е висок и показва трайна и сериозна тенденция към нарастване.

Download

Бихте ли разказали за биографичния си път? Как стигнахте до идеята за създаването на списание „БГ Наука“?

Аз и брат ми (близнак) създадохме БГ Наука през 2005 г. Ние сме от Добрич и учихме в едно и също училище, и в един и същи клас. За съжаление не научавахме това, което искахме, в клас и решихме да посещаваме библиотеката и след няколко години, вместо на училище, ние сутрин тръгвахме за градската библиотека. Осъзнахме, че искаме да направим нещо наше в интернет. Имахме голяма страст към новите технологии и научаването на нови неща. Така в десети клас ние сами научихме програмните езици HTML и PHP, направихме си първия сайт на БГ Наука и стартирахме с първи брой. Това се случи на 12 декември 2005 г.

Г-н Теодосиев, предизвикателство е  заниманието с наука в България в днешно време, когато комерсиализма и прагматизма вземат връх в ценностната система на обществото. Как се справяте?

В България много малко хора осъзнават какво е да се занимаваш с наука и каква реално наука се случва по нашите земи. Това, което съм си поставил за цел е да покажа колкото се може повече от затворения свят на учените. Никога не е било лесно, но мисля, че има промяна. Хората не се интересуват, защото няма достатъчно информация по темата и не е толкова лесно достъпна. Медиите не показват колко реално е важна науката за една държава, защото без наука няма държава, няма образование и няма бъдеще.

Може би съм се заобиколил от много хора, които мислят като мен и това още повече ме мотивира и ми дава сили.

Списание „БГ Наука“ съществува в електронен формат. Колко на брой читатели има? Какъв е техният профил?

Важно е да кажа, че списанието излиза само в интернет във формат PDF. Така може да се чете онлайн, да се изтегля на компютъра, да се слага на различни четци, да се споделя и т.н. За 2016 г. издадохме 10 броя, като всички те са изтеглени 1 328 470 пъти.

Хората, които четат списанието: Жени- 59%, Мъже- 41%. Най-много са хората от 25 до 44г.

Тези, които четат списанието основно се занимават с нещо друго, а не наука, т.е. това просто имат интерес да научават повече и да четат за света, в който живеем, защото науката не е само полезна, тя е забавна и интересна.

Занимаващите се с наука, които четат списанието са само 21%

Чувствате ли се удовлетворен от наличието на толкова голям брой реципиенти? Безспорен факт е, че медията представлява канал за влияние над хората. С какво и как списание „БГ Наука“ влияе?

Ние на 100% гледаме да покажем обективно научните факти на достъпен език и да дадем трибуна на многото учени, които наистина има какво да кажат, а и къде да си публикуват своите материали.

Имаме влияние, но искаме да го използваме, за да образоваме по един друг начин – чрез наука. Идеята е не да вкарваме идеи на хората, а те чрез информацията, която четат при нас сами да си извадят изводи и ако могат да предприемат действие.

Има много отговорност, когато имаш голяма аудитория. Винаги трябва да проверяваме източниците на дадена статия или новина и да сме 100% сигурни, че пускаме нещо истинско и ново.

Бихте ли ни казали какви рубрики има списанието? Да споделите малко повече за съдържанието на научните публикации.

В списанието публикуваме няколко основни рубрики, които винаги присъстват, както и такива, които се появяват от време на време.

Редовните са Наука, където пускаме новини от науката случили са се в последния месец, Биология, Медицина, История, Хуманитаристика, а по-рядко Военно дело, География, Технологии, Астрономия и т.н. 

Публикации получаваме директно от самите учени, които вече познават списанието и знаят, че могат да публикуват при нас. Реално всеки може да изпрати статия и, след като я прегледаме и проверим за фактологични грешки, тя бива публикувана. Имам голяма редакционна колегия, която ни помага в тази работа.

С какво е полезно списанието? Защо повече българи трябва да го четат?

Списанието генерира над 150 стр. на брой, което е над 1500 стр. на година научна информация, създавана изцяло от хора, които се занимават с наука в България. Това е нещо огромно и дава много добавена стойност за всеки, който се възползва от това безплатно богатство. Имаме много различни теми, като искаме да дадем на всеки заинтересован това, което му е интересно. Ако обичаш астрономията ще четеш за това, ако обичаш животните ще четеш за тях – така покриваме различни интереси и дори създаваме нови.

Може би огромният брой читатели привлича рекламодателите. Какво послание бихте отправили към тях (към рекламодателите)?

Не, ние нямаме рекламодатели и не се издържаме от реклама, не защото сме избрали това, а защото няма интерес от рекламодатели към списание за наука, а и ние нямаме ресурс (времеви и човешки), който да поеме търсенето и предлагането на реклама. 

Огромната посещаемост на сайта, възможността за обратна връзка с аудиторията  разгръща нови хоризонти. Какви нови възможности дава сайта на списанието? С какво допълва електронния формат? Интерактивността, споделените мнения докосват по-задълбочено съзнанието на потребителите.  До какви изводи стигнахте по отношение на предпочитанията на аудиторията?

Хората искат да четат какво се случва в България, какви научни проекти правим тук и значението им в световен мащаб. Българинът е интелигентен човек и иска да се образова. Въпреки всички клишета как сме ставали по-зле и образованието ни е зле, хората искат да намерят алтернативи и да придобият липсващите знания някъде другаде – донякъде ние сме тази алтернатива. Вече да знаеш английски е като да знаеш да смяташ, а това дава на хората неограничени възможности в търсене на информация.

В какви нови проекти участвате, г-н Теодосиев?

БГ Наука е част от проекта FRESH, който е към програмата Хоризон 2020 към Европейската комисия. Вече изпълнихме една част от проекта, като организирахме събития около Нощта на учените и самата вечер, която се състоя на 30.09.2016. Тази година предстоят още повече и по-интересни събития свързани с Нощта на учените и проекта FRESH

Какво е мястото на науката в глобализиращата се среда? С какво тя способства за повишаване на жизнения стандарт? Каква е нейната роля за израстването на индивида?

Тук мога да дам като източник директно сайта Наука.БГ – буквално всяка статия и новина говори точно за това. Благодарение на науката ние комуникираме без проблем от единия край на земята до другия, можем дори да комуникираме и с хората в космоса, с апаратите, изпратени на космически мисии и т.н. Науката ни лекува и удължава живота, благодарение на науката имаме такова изобилие от храна, можем да пречистваме замърсена вода и да я пием и т.н. и т.н.

Прогреса в медицината, технологиите и всички сфери на жизнедейност представляват иманентна част от развитието на обществото. Има ли български открития? И какъв е техният принос към световната наука?

В България постоянно се работи по тези проблеми, като участваме в европейски и световни научни проекти, които развиват цялото човечество. Науката е като огромен пъзел, който различни специалисти наместват парчета и когато се сглоби цялата картина се решава огромен проблем, но този пъзел се реди много време от много хора в различни държави.

Какво е мнението Ви за „отношението“ на държавата към науката? Има ли нужда образованието, като израз и проява на науката, от протекционизъм? Имате ли идеи как тази сфера се регулира от модели и политики в напредналите държави?

В списанието сме публикували не един материал, в който се сравняват политиките за наука в България и други държави. Много е обширна темата, но общо взето трябва много сериозно да се види само средната заплата на учените в България.

Политиците би трябвало да знаят колко е важна науката за една държава, а нашите или не знаят, или целта им е друга – и в двата случая това е пагубно за всички нас.

Как знанието влияе на успеха на личността в личен и професионален план? В консуматорското общество, във времена на стремеж към хедонистична, епикурейска наслада какво е мястото на информацията и каква е нейната ценност?

Най-важното е човек в момента да има огромно критично мислене. Обградени сме от информация, но на кой източник да вярваме и кое е „истинското” знание. Най-добре е да се интересуваме повече и да бъдем критични към всичко което чуем или четем.

Кои са качествата, нужни за просперитета на личността в днешно време?

Любопитството!

Вярвате ли в предопределеността на човека, в „съдбата“?  Или смятате, че успехът и щастието се дължат на планомерно проектиране и целенасочено изпълнение на поставени приоритети?

Най-важното за успеха на човека са средата и възможностите, които му се дават. Всичко друго са подробности :)

Бъдещите Ви творчески планове?

Искам да покажа българската наука извън България, това ще ми е фокусът в бъдеще.

Банер
Банер
Последен месец Февруари 2018 Следващ месец
П В С Ч П С Н
week 5 1 2 3 4
week 6 5 6 7 8 9 10 11
week 7 12 13 14 15 16 17 18
week 8 19 20 21 22 23 24 25
week 9 26 27 28

Как предпочитате да слушате радио "Гласът на Бургас" ?

В момента има 69 посетителя в сайта
Банер
Банер

ПОНЕДЕЛНИК - ПЕТЪК

06:00 Българска естрадна музика (понеделник, сряда, петък), Българска народна музика (вторник, четвъртък, събота и неделя).

06:30-09:30 bTV: "Тази сутрин".

09:30-13:30 „ГЛАСЪТ НА БУРГАС": Сервизна информация; "Денят в минута"; кратки новини, спорт, времето в 10:00, 11:00ч. и обзорна емисия в 13:00ч.; "Народен календар", тематично предаване от 10,30ч.; "Кулинарен Свят" от 11,30ч.; "Културен афиш" от 12,40ч.; любопитни факти от сферата на културата, образованието и срещи с интересни събеседници.

12:00 bTV Новините.

13:30-17:00 „ДЕНЯТ”: Сервизна информация; кратки новини, спорт, времето в 14:00, 15:00ч. и обзорна емисия в 16:00ч.; репортажи; от 14,30ч. интервюта, мнения и любопитни факти по теми от сферата на икономиката, екологията, здравеопазването, региона; изпълнение на "Обществено порицание" от 15,30ч.; "Бургас в обектива" от 16,15ч.; "Културен афиш" от 16,50ч.

17:00 bTV Новините. 17:30 bTV: "Лице в лице".

18:00 "Primetime" - музикално предаване.

19:00 bTV Новините.

20:00-22:00 Музика за ценители:

20:00 Часът на българските продуценти (пон.), Ретро хитове (вт.), Електронна музика (ср.), Евроденс (четв.), Музика от света (петък);

21:00 Рок музика (пон.), Поп музика (вт.), Рап и R&B (ср.), Латино музика (четв.), Музика от света (петък).

22:00 Хит парад.

23:30 bTV Новините.

00:00-06:00 Хитове от всички времена.

Тематични предавания:10:30 Понед.  - "Европа"; 10:30 Вторник  - "Местен парламент"/ "Чуйте Парламента"; 10:30 Сряда  - "Премиера"; 14:30 Четвъртък  - "#Здраве"; 10:30 Петък  - "Барометър".

СЪБОТА: 08:00-11:00 bTV: "Тази събота";  11:30 "Местен парламент"/ "Чуйте Парламента" (П) ;  12:00 bTV Новините; 14:00 "Премиера" (П); 18:00 "Хаштаг Здраве" (П); 19:00 bTV Новините, 21:00-23:00  Радио парти с Hoodini. 

НЕДЕЛЯ08:00-11:00 bTV: "Тази неделя", 11:30 „Барометър" (П); 12:00 bTV Новините; 14:00 "Европа" (П); 17:00 bTV - "120 минути",  19:00 bTV Новините;   21:00-23:00  Фънк, соул и джаз.