Списание "Българска Наука" през погледа на Петър Теодосиев

altПетър Теодосиев е главен редактор на списание „Българска  Наука“ и Председател на Сдружение „Форум Наука“. Списание “Българска Наука” се развива от края на 2005 г. То е замислено и се издава с разнообразно научно-популярно съдържание, както и актуални научни изложения и статии. Интересът е висок и показва трайна и сериозна тенденция към нарастване.

Download

Бихте ли разказали за биографичния си път? Как стигнахте до идеята за създаването на списание „БГ Наука“?

Аз и брат ми (близнак) създадохме БГ Наука през 2005 г. Ние сме от Добрич и учихме в едно и също училище, и в един и същи клас. За съжаление не научавахме това, което искахме, в клас и решихме да посещаваме библиотеката и след няколко години, вместо на училище, ние сутрин тръгвахме за градската библиотека. Осъзнахме, че искаме да направим нещо наше в интернет. Имахме голяма страст към новите технологии и научаването на нови неща. Така в десети клас ние сами научихме програмните езици HTML и PHP, направихме си първия сайт на БГ Наука и стартирахме с първи брой. Това се случи на 12 декември 2005 г.

Г-н Теодосиев, предизвикателство е  заниманието с наука в България в днешно време, когато комерсиализма и прагматизма вземат връх в ценностната система на обществото. Как се справяте?

В България много малко хора осъзнават какво е да се занимаваш с наука и каква реално наука се случва по нашите земи. Това, което съм си поставил за цел е да покажа колкото се може повече от затворения свят на учените. Никога не е било лесно, но мисля, че има промяна. Хората не се интересуват, защото няма достатъчно информация по темата и не е толкова лесно достъпна. Медиите не показват колко реално е важна науката за една държава, защото без наука няма държава, няма образование и няма бъдеще.

Може би съм се заобиколил от много хора, които мислят като мен и това още повече ме мотивира и ми дава сили.

Списание „БГ Наука“ съществува в електронен формат. Колко на брой читатели има? Какъв е техният профил?

Важно е да кажа, че списанието излиза само в интернет във формат PDF. Така може да се чете онлайн, да се изтегля на компютъра, да се слага на различни четци, да се споделя и т.н. За 2016 г. издадохме 10 броя, като всички те са изтеглени 1 328 470 пъти.

Хората, които четат списанието: Жени- 59%, Мъже- 41%. Най-много са хората от 25 до 44г.

Тези, които четат списанието основно се занимават с нещо друго, а не наука, т.е. това просто имат интерес да научават повече и да четат за света, в който живеем, защото науката не е само полезна, тя е забавна и интересна.

Занимаващите се с наука, които четат списанието са само 21%

Чувствате ли се удовлетворен от наличието на толкова голям брой реципиенти? Безспорен факт е, че медията представлява канал за влияние над хората. С какво и как списание „БГ Наука“ влияе?

Ние на 100% гледаме да покажем обективно научните факти на достъпен език и да дадем трибуна на многото учени, които наистина има какво да кажат, а и къде да си публикуват своите материали.

Имаме влияние, но искаме да го използваме, за да образоваме по един друг начин – чрез наука. Идеята е не да вкарваме идеи на хората, а те чрез информацията, която четат при нас сами да си извадят изводи и ако могат да предприемат действие.

Има много отговорност, когато имаш голяма аудитория. Винаги трябва да проверяваме източниците на дадена статия или новина и да сме 100% сигурни, че пускаме нещо истинско и ново.

Бихте ли ни казали какви рубрики има списанието? Да споделите малко повече за съдържанието на научните публикации.

В списанието публикуваме няколко основни рубрики, които винаги присъстват, както и такива, които се появяват от време на време.

Редовните са Наука, където пускаме новини от науката случили са се в последния месец, Биология, Медицина, История, Хуманитаристика, а по-рядко Военно дело, География, Технологии, Астрономия и т.н. 

Публикации получаваме директно от самите учени, които вече познават списанието и знаят, че могат да публикуват при нас. Реално всеки може да изпрати статия и, след като я прегледаме и проверим за фактологични грешки, тя бива публикувана. Имам голяма редакционна колегия, която ни помага в тази работа.

С какво е полезно списанието? Защо повече българи трябва да го четат?

Списанието генерира над 150 стр. на брой, което е над 1500 стр. на година научна информация, създавана изцяло от хора, които се занимават с наука в България. Това е нещо огромно и дава много добавена стойност за всеки, който се възползва от това безплатно богатство. Имаме много различни теми, като искаме да дадем на всеки заинтересован това, което му е интересно. Ако обичаш астрономията ще четеш за това, ако обичаш животните ще четеш за тях – така покриваме различни интереси и дори създаваме нови.

Може би огромният брой читатели привлича рекламодателите. Какво послание бихте отправили към тях (към рекламодателите)?

Не, ние нямаме рекламодатели и не се издържаме от реклама, не защото сме избрали това, а защото няма интерес от рекламодатели към списание за наука, а и ние нямаме ресурс (времеви и човешки), който да поеме търсенето и предлагането на реклама. 

Огромната посещаемост на сайта, възможността за обратна връзка с аудиторията  разгръща нови хоризонти. Какви нови възможности дава сайта на списанието? С какво допълва електронния формат? Интерактивността, споделените мнения докосват по-задълбочено съзнанието на потребителите.  До какви изводи стигнахте по отношение на предпочитанията на аудиторията?

Хората искат да четат какво се случва в България, какви научни проекти правим тук и значението им в световен мащаб. Българинът е интелигентен човек и иска да се образова. Въпреки всички клишета как сме ставали по-зле и образованието ни е зле, хората искат да намерят алтернативи и да придобият липсващите знания някъде другаде – донякъде ние сме тази алтернатива. Вече да знаеш английски е като да знаеш да смяташ, а това дава на хората неограничени възможности в търсене на информация.

В какви нови проекти участвате, г-н Теодосиев?

БГ Наука е част от проекта FRESH, който е към програмата Хоризон 2020 към Европейската комисия. Вече изпълнихме една част от проекта, като организирахме събития около Нощта на учените и самата вечер, която се състоя на 30.09.2016. Тази година предстоят още повече и по-интересни събития свързани с Нощта на учените и проекта FRESH

Какво е мястото на науката в глобализиращата се среда? С какво тя способства за повишаване на жизнения стандарт? Каква е нейната роля за израстването на индивида?

Тук мога да дам като източник директно сайта Наука.БГ – буквално всяка статия и новина говори точно за това. Благодарение на науката ние комуникираме без проблем от единия край на земята до другия, можем дори да комуникираме и с хората в космоса, с апаратите, изпратени на космически мисии и т.н. Науката ни лекува и удължава живота, благодарение на науката имаме такова изобилие от храна, можем да пречистваме замърсена вода и да я пием и т.н. и т.н.

Прогреса в медицината, технологиите и всички сфери на жизнедейност представляват иманентна част от развитието на обществото. Има ли български открития? И какъв е техният принос към световната наука?

В България постоянно се работи по тези проблеми, като участваме в европейски и световни научни проекти, които развиват цялото човечество. Науката е като огромен пъзел, който различни специалисти наместват парчета и когато се сглоби цялата картина се решава огромен проблем, но този пъзел се реди много време от много хора в различни държави.

Какво е мнението Ви за „отношението“ на държавата към науката? Има ли нужда образованието, като израз и проява на науката, от протекционизъм? Имате ли идеи как тази сфера се регулира от модели и политики в напредналите държави?

В списанието сме публикували не един материал, в който се сравняват политиките за наука в България и други държави. Много е обширна темата, но общо взето трябва много сериозно да се види само средната заплата на учените в България.

Политиците би трябвало да знаят колко е важна науката за една държава, а нашите или не знаят, или целта им е друга – и в двата случая това е пагубно за всички нас.

Как знанието влияе на успеха на личността в личен и професионален план? В консуматорското общество, във времена на стремеж към хедонистична, епикурейска наслада какво е мястото на информацията и каква е нейната ценност?

Най-важното е човек в момента да има огромно критично мислене. Обградени сме от информация, но на кой източник да вярваме и кое е „истинското” знание. Най-добре е да се интересуваме повече и да бъдем критични към всичко което чуем или четем.

Кои са качествата, нужни за просперитета на личността в днешно време?

Любопитството!

Вярвате ли в предопределеността на човека, в „съдбата“?  Или смятате, че успехът и щастието се дължат на планомерно проектиране и целенасочено изпълнение на поставени приоритети?

Най-важното за успеха на човека са средата и възможностите, които му се дават. Всичко друго са подробности :)

Бъдещите Ви творчески планове?

Искам да покажа българската наука извън България, това ще ми е фокусът в бъдеще.

Банер
Последен месец Ноември 2017 Следващ месец
П В С Ч П С Н
week 44 1 2 3 4 5
week 45 6 7 8 9 10 11 12
week 46 13 14 15 16 17 18 19
week 47 20 21 22 23 24 25 26
week 48 27 28 29 30
Банер

Как предпочитате да слушате радио "Гласът на Бургас" ?

В момента има 102 посетителя и 2 потребителя в сайта
Банер

ПОНЕДЕЛНИК - ПЕТЪК

06:00 Българска естрадна музика (понеделник, сряда, петък), Българска народна музика (вторник, четвъртък, събота и неделя)

06:30-09:30 bTV: "Тази сутрин"

09:30-13:30  „ГЛАСЪТ НА БУРГАС" - предиобеден блок, кратки новини в 10:00, 11:00 и обзор в 13:00 часа.

12:00 bTV Новините

13:30-17:00 „ДЕНЯТ В ОБЩИНА БУРГАС” - следобеден блок, кратки новини в 14:00, 15:00ч. и обзор в 16:00 часа.

17:00 bTV Новините 17:30 bTV: "Лице в лице"

18:00 "Primetime"- музикално предаване на радио "ГЛАСЪТ НА БУРГАС"

19:00 bTV Новините

20:00-22:00 Музика за ценители:

20:00 Часът на българските продуценти (пон.), Ретро хитове (вт.), Електронна музика (ср.), Евроденс (четв.), Музика от света (петък).

21:00 Рок музика (пон.), Поп музика (вт.), Рап и R&B (ср.), Латино музика (четв.), Музика от света (петък).

22:00 Хит парад

23:30 bTV Новините

00:00-06:00 Хитове от всички времена

Предавания: 10:30 понеделник - "Европа", вторник - "Местен парламент", сряда - "Премиера"; 14:30 четвъртък - "Хаштаг Здраве", 11:10 петък - "Барометър".

СЪБОТА: 08:00-11:00 bTV: "Тази събота", 11:30 „Местен парламент" (П), 12:00,19:00  bTV Новините, 17:00 "Хаштаг Здраве" (П), 21:00-23:00  Радио парти с Hoodini

НЕДЕЛЯ08:00-11:00 bTV: "Тази неделя", 11:30 „Барометър" (П), 12:00, 19:00 bTV Новините, 17:00 bTV - "120 минути", 21:00-23:00  Фънк, соул и джаз